Околната среда и студенокръвните животни

Затоплянето на околната среда означава по-кратък живот за студенокръвните животни

Според ново изследване, температурата обяснява защо голяма част от студенокръвните организми – риби, земноводни и гущери, живеят по-дълго на по-високи географски ширини, отколкото при по-ниски. Доцент д-р Стефан Мунч и кандидатът за докторска степен Сантяго Салинас от САЩ откриват, че за една разнообразна група от видове, чиято температура на тялото варира в зависимост от температурата на заобикалящата ги среда, тя е доминиращ фактор, който контролира дълголетието им.

„Бяхме заинтригувани от факта, че перлените миди в Испания живеят максимум 29 години, докато в Русия, индивиди от същия вид живеят около 200 години“, каза д-р Мунч. „Чудехме се как една сравнително малка разлика в ширината (Испания 43 º N и Русия 66 º N) би могла да има такова драстично влияние върху продължителността на живота. Макар че може да се очаква, че адаптациите, местните географски различия или тези в хищниците и хранително изобилие, биха могли да са отговорни за това различие, ние искахме да видим дали разликата в продължителността на живота, има обща физиологична основа, свързана с температурата „, казват учените.

Мунч и Салинас изследват данни за продължителността на живота от лабораторни и полеви наблюдения на над 90 вида от земни, сладководни и морски среди. Те проучват организми с различно средно дълголетие – от вида Arcartia tonsa, който има средна продължителност на живота от 11,6 дни, до перлените миди Margaritifera margaritifera, които имат средна продължителност на живота от 74 години. Установяват, че в целия този широк диапазон от видове, температурата е експоненциално свързана с продължителността на живота.

Връзката между температурата и продължителността на живота, която откриват Мунч и Салинас, чрез анализ на данните, е поразително подобна на взаимоотношенията, които метаболитната теория на екологията предрича (MTE). MTE е моделиране, което се използва за обяснение на начина, по който историята на живота, динамиката на популациите, географски модели, други екологични процеси, размера на тялото и температурата, определят размера на тялото при животните. Може да си представим животното като епруветка, в която протичат химични реакции. Повишаването на температурата повишава скоростта на реакциите. “Същите правила и отношения, които важат за тази епруветка, важат и за животните”, казва Салинас. “MTE заимства тези отношения и ги прилага, с някои разлики, за живото.“
Продължителността на живота при 87% от свободно живеещите видове, които Мунч и Салинас проучват, се развивали според прогнозираното от MTE. И все пак, след премахването на ефекта на температурата, все още се наблюдава значителна промяна в продължителността на живота в рамките на вида, което показва, че други, местни фактори все още играят важна роля при определяне на дълголетието.

„Проучването е интересно и ни кара да се запитаме как студенокръвните видове могат да реагират на глобалното затопляне“, казва Салинас. „Защото според установената експоненциална връзка между температурата и дълголетието, малки промени в температурата могат да доведат до относително големи промени в дълголетието на студенокръвните животни. Бихме могли да видим промени в структурата и стабилността на екосистемите, ако студенокръвните видове променят живота си драстично, а топлокръвните – не „.