Как се решава проблем, чийто произход е неясен?

Въпросът, по който най-големите фармацевтични компании говорят много, но не правят достатъчно, е свързан със замърсяването на водите

По време на скорошна двудневна конференция, бяха представени детайлни данни и информация, за различни организации от бранша. Известени бяха мерките, които са взети за намаляване употребата на токсични вещества в производствения процес, чрез използването на по-малко токсични и дори почти безвредни алтернативи. Спомена се намаленият разход на енергия и ограничаването на емисиите на парникови газове. Разбира се, никой не пропусна да покаже гордостта си от времето, усилията и постиженията, които е постигнал в стремежа си да стане по-екологосъобразен.
Но когато разговорът се прехвърли на въпроса за откритите вещества от фармацевтичната промишленост във водоснабдяването, всички млъкват.

Дискусията започва с въвеждането на програми, според които аптеките трябва да приемат обратно лекарства, които са продали, но по някаква причина вече не са необходими на потребителя. Така се намалява възможността хората да ги изхвърлят в тоалетната или кошчето и да замърсят водите. Подобни практики са въведени на места в Европа, но нямат голям успех, може би поради не добрата осведоменост на потребителите. Положението още повече се усложнява. Практиката е трудно приложима, защото част от веществата са наркотични и не се знае какви са правата на аптеките да ги прибират от хората. Законът е ясен, когато става въпрос за продажбата им, но не и за взимането им обратно.
Друга идея е местната полиция да следи проблема, но и това има ограничения. Полицията има твърде много работа, за да се занимава и с опасните фармацевтични отпадъци.Едно е да задържат малко количество наркотици като доказателство в престъпление, друго – да се разправят със стотици и дори хиляди хапчета.

Идва и въпросът, който представлява голямо предизвикателство. Какъв е истинският източник на фармацевтичните следи, които се откриват във водоснабдяването? Някои смятат, че са от хора, които изхвърлят ненужните вече лекарства в тоалетната. Ако са прави, може би една програма за обратно приемане на лекарствата може да е добро решение, но сложно за изпълнение. Други не са толкова убедени в изочника. Те смятат, че е вероятно тези вещества да се отделят от екскрементите на хората. Не всичко от лекарствата метаболизира в телата ни, част от веществата остават в урината. Така и не се постигна единодушие, поради липсата на достатъчо проучвания, които да дадат ясна картина.

Това наистина е предизвикателство. Никой не може да премахне източника на замърсяване, ако не знае кой е той.
Проблемът е сериозен за здравето на хората, околната среда и самата фармацефтична индустрия. Обществеността естествено реагира емоционално и това също пречи да се открие истинската причина. От друга страна медиите биха превърнали подобна история в сензация, а те бързо се забравят. Активистите пък ще я използват, за да си намерят изкупителна жертва, а фармацевтичната промишленост е подходяща мишена. Аптеките – могат ли да направят нещо? В седем американски щата вече има законодателство, свързано с програмите за обратно приемане на лекарства от аптеките. Франция има програма, която се финансира от фармацевтичната промишленост. Но проблемът в другите държави остава нерешен за сега.