Целулозата – гориво на бъдещето?

Изследователи от Бъркли, Калифорния разработват този нов вид биологично гориво

Институтът се опитва да направи поне малка икономия като използва растително гориво. Създават лаборатория, за да си отговорят на въпроса как растенията превръщат CO2 в химическа енергия. Сега Кристофър Самървил и неговите колеги се опитват да използват енергията от превръщането на целулозата в гориво.

Целулозата всъщност не е нищо друго освен захарни молекули – глюкоза – свързани със здрави химични връзки. Глюкозата е горивото на всички животни на планетата.
Предизвикателството е да се освободи енергията на глюкозата от целулозата. Това може да се случи или като я превърнем в елементарна захар, която в последствие да премине в етанол, или директно да я превърнем в гориво, което ще замести дизела или бензина.

Превръщането на целулозата в биодизел е по–добрата икономическа алтернатива в сравнение с изкопаемите горива. Горивата от целулозата са относително чисти, защото растенията, от които се получават си набавят CO2 от атмосферата. Така въглеродният цикъл се затваря – от ауспусите на автомобилите към растенията и след това отново към горивото.

Учените вече знаят как да превърнат целулозата в гориво. Всъщност вече около 20 малки компании произвеждат гориво от целулоза. Това не е синтез. Това производство има нужда от допълнителна работа, за да бъде произвежданото гориво конкурентно способно на изкопаемите горива.

Екипът от учени трябва да усъвършенства промишленото производство и да се увери, че новата индустрия е екологосъобразна и социално отговорна.
Първият въпрос, който изниква пред експериментаторите е коя съставка води до желаните резултати. Първо тестват растението мискантус, което е подобно на захарна тръстика и изглежда като бамбук или суха слама. То се среща в Южна Азия, по специално в Япония и Китай. Използвали са го за производство на хартия.

Изследователите се спират на мискантуса, защото расте бързо, без торене и без химикали. Ще е необходимо фермерите да отглеждат милион акри от него, ако горивото започне да се конкурира с изкопаемите горива.
Много е важно да се намери подходящо растение, което да не заема мястото на хранителни култури. Това е причината да не се използва царевицата, която също отделя метанол при ферментация.

Но дори растенията, които не се използват за храна, могат да бъдат неподходящи като суровина за производство на биодизел, ако се засяват на площи предназначени за хранителни култури или се изсичат тропически гори, за да се отглеждат.

“Ние се интересуваме от това, нашето изследване да е природосъобразно и да донесе социални придобивки”, казват от екипа на Самървил. “Искаме да сме сигурни, че докато правим технически нововъведения правим нещо полезно”.
Това са част от изискванията за спонсорство на това изследване. Лабораторията се финансира от една от най–големите компании за производство на горива – BP. Те са предоставили средства в размер на 500 милиона долара за 10 години. Изглежда странно, че компания производителка на петрол спонсорира такова проучване, но вицепрезидентът й Пол Уилям казва, че производството на биогориво може да се окаже пътят към устойчивото развитие и хармонично, природосъобразно съществуване.

Дори да има ясни резултати от изследванията все още няма уточнена стратегия за производството на биодизел. Необходими са правителствени мерки и инициативи за производство на чисто горива. Бизнесът има полза от регулирана и предсказуема политика по околна среда. Той трябва да се довери на дългосрочен план за действие по отношение на чистите източници на енергия. Несъмнено, целта за намаляване на емисиите на CO2 трябва да е на първо място в този списък.