Чувствителността на децата към пестицидите

Децата са податливи на действието на пестицидите много по-дълго отколкото се смяташе до скоро и генотипът им играе огромна роля за това

Бебетата са по-чувствителни от възрастните към токсичните ефекти на пестицидите. Увеличената уязвимост може да продължи много по-дълго по време на детството от очакваното, според ново проучване на изследователи от Университета Бъркли, Калифорния.

Сред новородени, нивото на параоксоназа 1 (PON1) – ензим, свързан с детоксификация на органофосфатните пестициди, е много по-ниско от това при възрастните. Средно около една трета от това на майките им. Смяташе се, че нивата на PON1 при бебетата достигат това на възрастните на две годинки, но учените от Бъркли установяват, че при някои деца нивото му остава ниско дори до 7 годишна възраст. Това кара американските учени да настояват за по-строги нови стандарти за нивата на пестицидите, които да отчитат факта, че бебетата и децата са много по-уязвими от възрастните, а са изложени на същото въздействие, особено ако живеят в райони със силно развито земеделие. Макар и по-ограничено, пестициди като хлорпирифос и диазинон, все още се използват в селското стопанство не само в САЩ, но и на много други места по света.

Проучването е направено с 458 деца, живеещи в селскостопански райони, които са наблюдавани от раждането им до 7 годишна възраст. Събрани са кръвни проби от всички деца, за да се определи количеството на PON1 и активността му. Измервани са три вида дейност на ензима PON1.

Един от генотипните профили определя колко ефективно ензимът може да метаболизира токсини. Например, хората с две копия на Q формата на гена – известни като хора с QQ генотип – произвеждат PON1 ензим, който е по-малко ефективен при детоксикирането на един от метаболитите на хлорпирифос, отколкото ензимът, произведен от хората с две форми на R гена. Хора с две T форми на PON1 гена на различна част на хромозомата, обичайно имат по-ниско количество от ензима, отколкото тези с две C форми на гена.

Предишни изследвания, проведени в Холандия установяват, че някои от QQ новородените може да бъдат 50 пъти по-податливи на хлорпирифос и метаболитите му, отколкото RR новородени с високи нива на PON1 и 130 до 164 пъти по-чувствителни, отколкото някои от RR възрастни.

От децата в проучването, 24% са с QQ генотип, а 18% – с TT генотип. И двата са свързани с по-ниска активност на ензима PON1. Освен това 7,5% от децата са с двата QQ и TT генотипове и се считат за още по-уязвими.
Средно, количеството на ензима се увеличава 4 пъти до 7 годишна възраст. Най-голямо увеличение на ензимната активност е сред децата с RR и CC варианти на PON1 гена, в сравнение с децата с QQ и TT генотипове.
Фактът, че ензимната активност остава ниска при някои деца с уязвими генотипове и след 2 годишна възраст, е изненадващ за авторите на изследването. Учените продължават да събират данни за тези деца, за да се  види дали повишената чувствителност продължава и в по-напреднала възраст.

Много изследвания са констатирали, че PON1 може да играе важна роля в защитата срещу оксидативен стрес, който е свързан с различни болести – от астма до затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания. Децата в проучването, чиито генотипове са свързани с по-ниска PON1 дейност, могат не само да бъдат по-чувствителни към пестициди през голяма част от детството си, те са и по-уязвими по отношение на други общи заболявания, свързани с оксидативен стрес.
В предишни проучвания е установено, че PON1 генотипове варират при различните раси и етнически принадлежности.Q- вариантите са по-често срещани сред бялата раса, по-рядко срещани сред латиноамериканците и малко сред афроамериканците.