„О” като Овен

Овенът, като животно, сам по себе си, не е непознат и кой знае колко любопитен. Но той присъства във всевъзможни митове, легенди и притчи, свързани с различни вярвания, религии и традиции
Затова реших, че няма да ви описвам овена, кактоживотните от предните статии. Всеки знае как изглежда овенът, къде и как живее, с какво се храни…

Ще ви разкажа приказка, в която главен участник е овен. Тя е базирана на притча от една широко разпространена религия. Надявам се историята да е интересна и поучителна.

Овенът, който се смееше и плачеше
Някога, много отдавна, един набожен човек, решил да принесе в жертва овен, за да почете идния празник. Отишъл на пазара, избрал си хубаво и здраво животно, купил го и се прибрал у дома. Там събрал децата си и им заръчал:
– Отидете заедно с овена до реката, изкъпете го, срешете козината му, направете му красив венец от цветя, оставете го да попасе от най-свежата трева и после се приберете отново, за да извършим обреда по жертвоприношението.
Тръгнали децата заедно с овена към реката, за да изпълнят заръката на баща си. Изкъпали животното и започнали грижливо да разресват козината му. В това време се случило нещо много странно. Овенът започнал да се смее с пълно гърло. Децата се стреснали от изненада. Тъкмо спрял овенът да се смее и децата се поуспокоили, и отново станало нещо необичайно. Сега пък, овенът плачел така силно и сърцераздирателно, че децата освен, че се стреснали, се натъжили много.

Не знаели децата как да постъпят и решили да се върнат обратно вкъщи, за да разкажат на баща си какво им се е случило. Прибрали се у дома – стреснати, озадачени и неразбиращи как е възможно един овен да се смее и да плаче, и то по едно и също време. Още по-неясно им било какво би накарало едно животно да изразява подобни емоции.
Всички заедно – бащата, децата и овенът, отишли при един мъдрец, за да им помогне да разберат странната случка. Мъдрецът изслушал всичко внимателно и попитал животното каква е причината да се смее и да плаче едновременно. Тогава овенът започнал да обяснява…

– Преди много, много години аз също бях човек като вас. Почитах религиозните обичаи и извършвах жертвоприношения на животни, когато някой празник го изискваше. Заради убийството на животно аз получих своето кармично наказание да загубя главата си 500 пъти. Днес аз се смях от сърце, защото вече съм губил главата си 499 пъти и това е последното ми прераждане като животно, което може да се принесе в жертвоприношение. В същото време, се натъжих ужасно и плаках, защото ви съчувствам, че когато вие днес ме убиете, ще последвате моята страшна участ – ще се прераждате многократно, докато не изкупите вината си, че сте отнели живот.

Мъдрецът, замислен от думите на овена, казал:
– Тогава ние днес няма да те убием, за да може всичко да приключи днес и завинаги.
– Вие не разбирате – заобяснявал овенът – дали заради вас или по друга причина, аз ще умра днес и това е сигурно, защото силата на проклятието, заради извършеното от мен злодеяние в живота ми на човек, е много голяма. Аз трябва да понеса своето наказание за огромното зло, което сторих.

Независимо от обясненията на овена, че смъртта му е сигурна, мъдрецът казал на семейството да не се отделят от животното и да го пазят. Тръгнали си всички от срещата с мъдреца. Завели овенът на една поляна, където го оставили да пасе, а хората внимателно следели за спокойствието на животното, както обещали на мъдреца. Овенът си пасял – тревичка и клонки от храстчета. Приближил се до една голяма скала, върху която имало апетитни храстчета и в този момент…Ненадейно върху скалата ударила мълния, която отчупила огромен остър къс от скалата. Късът полетял и отсякъл като остър нож, главата на овена. Насъбрала се тълпа от хора, които недоумявали какво ужасно стечение на обстоятелствата е причинило нелепата смърт на животното.

Мълвата за нещастието бързо се разнесла от уста на уста и скоро стигнала до ушите на мъдреца. Той си спомнил за убедеността на овена, че така или иначе ще изгуби главата си още веднъж, за да изкупи вината си. Мъдрецът решил, че трябва да разкаже на всички хора историята му, за да ги предпази от нещастието, сполетяло някогашния човек, който се преродил в животно 499 пъти, докато проклятието най-накрая свършило днес.

Събрал мъдрецът всички хора от селото и накратко разказал преживяната от овена случка. Накрая обобщил:
Ако хората разбират, че отнемането на живот е огромно зло, което се връща под една или друга форма на злосторника, те никога вече няма да убиват. Защото доброто и злото, което всеки от нас може да извърши, се връща при нас със сила 500 пъти по-голяма от самото деяние. Правете добро и ще ви се връща още по-добро; правете злини и ще ви се връщат 500 пъти по-големи злини.