НАСА изстрелва следотърсач за емисии на CO2

В началото на тази година стартира нова мисия на НАСА, наречена Орбитална Въглеродна Обсерватория.

„Ние ще разкрием всички източници на CO2, дори такива, за които хората не могат и да предположат. Това ще е нещо подобно на първото измерване на озон” – казва отговорникът на проекта д-р Чип Милър от лабораторията за реактивно задвижване в Пасадена, Калифорния.

„Ние ще определим количеството CO2, емитирано от сушата и от водата.”
Много учени смятат, че CO2 е така нареченият газ на глобалното затопляне. След като е освободен във въздуха има малко химически методи, за да се очисти. Неговото присъствие във въздуха е капан, защото отразява слънчевите лъчи.
Растенията, животните и океаните реабсорбират CO2, но докога ще продължи това? Според Милър средната продължителност на живота на молекулата на CO2 е 300 години. За 20 % от атмосферния азот обаче е 10 0000 години.
Повече от 97 % от емисиите на CO2 се емитират от природни източници. Това са приблизително 300 млрд. t CO2 от дишането на животните, гниещи растения, изригвания на вулкани и други природни феномени.

Човешката дейност – автомобилен транспорт, изгаряне на горива, горски пожари, индустриални производства и други дейности възлиза на 3 % от или 8 – те млрд. t годишни емисии на CO2.
Количеството не изглежда много, но е достатъчно, за да доведе до повишаване на средните температури на Земята. Това е толкова малка част, но е достатъчна, за да наруши крехкия баланс.
Прецизните измервания ще бъдат направени, за да се определи какво количество CO2 се емитира в атмосферата и какво количество я напуска.

Изключително трудно е да се направят такъв тип измервания. Информацията идва от около 100 различни места и включва екстраполации относно продажбите на нефт, въглища и природен газ. Предполагайки, че тези изкопаеми горива ще бъдат изгорени и ще емитират CO2 в атмосферата, учените смятат, че икономическата информация е с точност около 10 %. Не всички страни ще предоставят информация за изследването.

„Когато добавим всички данни, с които разполагаме ние не можем да обясним произхода на около 2 млрд. t CO2­ от атмосферата” – твърди Милър. Балансът на CO2 е една от ключовите цели, които учените се опитват да преодолеят. Това е много критичен въпрос.
Какво се случва с останалата част от CO2, който се емитира ще разберем в бъдеще.

Измерването на концентрациите на CO2 не е лесна задача. Орбиталната Въглеродна Лаборатория използва три високотехнологични спектрометри, които ще изследват слънчевите лъчи, рефлектиращи върху земната повърхност при определена дължина на вълната и ще констатират присъствието на CO2 и молекули O2.
Обсерваторията е с чувствителност, с която може да се регистрира присъствието на CO2 в пространство от 3 km2.
Целта е да могат да се открият и местата, където концентрациата на CO2 е от порядъка на 1 ppm (part per million/частица на милион) като се има предвид, че обичайните концентрации на CO2 са от порядъка на 383 ppm.
„Нашата цел е да направим изследвания на концентрациите на регионално ниво и да разберем какво точно се случва с този атмосферен CO2” – споделят от екипа.

Досега не са правени изследвания с подобна точност. „Ние сме първите, които ще направим нещо подобно” – твърди Милър.
Обсерваторията ще обиколи Земята в 16 дневен цикъл на разстояние 705 км. В пълен синхрон със Слънцето, така че на повърхността на планетата винаги да е ден.
През облачните дни, измервания няма да могат да се осъществяват, въпреки това учените се надяват да могат да съберат достатъчно информация.

Тя ще се съхранява на изкуствен спътник и ще се предава веднъж на ден към станцията в Аляска, от където ще се препраща за обработване към центъра за полети на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
След позиционирането си, Орбиталната Въглеродна Обсерватория ще работи в синхрон с още 5 други космически кораба, които също ще наблюдават Земята.
НАСА е инвестирала в проекта повече от 270 милиона долара за двете години, в които досега се работи.
Проектът стартира на 30 януари 2009 г. от Вандерберг, Калифорния.