Хипотетични сценарии за климатични промени

НИМХ издаде книга, посветена на бъдещите глобални промени

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН разработи  различни сценарии за климатичните промени, които ни очакват. Те са публикувани тази година в книжката „Климатичните промени” под редакцията на ст.н.с.дфн.Веселин Александров и статиите са дело на колектив от петима учени, посочи директорът на НИМХ-Плевен Иван Матев.

Интересен е произходът на думата „климат”, която е въведена като термин от древногръцкия учен Хипарх (190-120 г. пр.н.е.) и в превод означава „наклон”. Причината е,че древните учени са установили връзката на климата с наклона на слънчевите лъчи спрямо хоризонта.

Авторите на статиите уточняват, че тези климатични сценарии са само хипотетични. Те напомнят, че техните колеги от Европейския център за краткосрочни прогнози смятат, че дори дългосрочните (сезонни) прогнози не са с голяма сбъдваемост.

Учените от НИМХ са представили своите хипотетични виждания за това как промените в климата ще влияят върху водните ресурси, горските и агросистемите и върху човешкото здраве.
Влияние върху водните ресурси

Близо една трета от населението на планетата – 1,7 милиарда души, живеят в райони с воден стрес и дефицит. Техният брой се очаква да нарасне до 5 милиарда до 2025 г. Предвижданията са, че водата за питейни нужди ще намалее поради по-високите температури и замърсяването.

През 21 век управлението на водните ресурси на Европа е затруднено не само поради нарастващото население, но и поради климатичните промени. Прогнозите са, че през следващите години ще се увеличат броя на наводненията с изключение на районите, където интензивността на снеготопенето ще намалее. Ще се задълбочи дисбалансът между водните запаси на северните и южните региони на континента. До края на века ще изчезнат половината от високопланинските ледници в европейските планини.

Симулационните модели за България сочат, че речният отток у нас ще намалее през 21 век. Причините са валежният дефицит и затоплянето, които ще продължат през следващите десетилетия.
Влияние върху горските и агросистемите.

За по-голямата част от Европа се предполага, че продуктивността на горите ще се увеличи в краткосрочен план заради увеличените концентрации на въглероден диоксид и по-активния растеж на растителността. Данните от инвентаризацията на европейски гори констатира увеличаване на скоростта на растеж. Обаче това води до повишено изпарение и транспирация, което ще повиши недостига на вода в почвата, освен ако промените на валежите не компенсират разликата. Поради глобалното затопляне се очаква дърводобивът да нарасне, особено в комерсиалните гори на Северна Европа, въпреки че горските вредители и болести ще се увеличават.

Дърводобивът в Средиземноморския регион вероятно ще спадне, рисковете от засушаване и горски пожари ще се увеличат. В България близо 61 % от горите са в зоната с надморска височина над 800 м. Според учените те ще бъдат уязвими при евентуалните сериозни климатични промени.

Добивите от основни земеделски култури в ЕС е възможно да нарастват заради повишените концентрации на въглероден диоксид. Това увеличение може да бъде възпрепятствано от нарасналия риск от засушаване в Южна и Източна Европа, както и поради намаляване на репродуктивния период заради високите температури на въздуха. Затоплянето на климата в Северна Европа като цяло ще има положителен ефект върху земеделието, докато някои земеделски системи в Южна Европа е възможно да бъдат застрашени. В България през 21 век най-уязвими ще бъдат няколко вида земеделски култури. Едни от тях са пролетните, а причината е очакваният валежен дефицит през топлото полугодие. Другите уязвими земеделски култури са отглежданите на неплодородни и неполивни почви. Ще бъдат засегнати и обработваемите земи в Южна България, където дори и днес валежите са недостатъчни.

Влияние върху човешкото здраве.
Едни сценарии предвиждат някои от инфекциозните болести, като маларията, да се разпространят на по-големи територии, въпреки че ще има региони, където разпространението им ще бъде по-ограничено в сравнение с настоящата ситуация.

Появата на болестите е свързана с локалните условия на околната среда, социално-икономическите условия и инфраструктурата на здравеопазването.
Очакваното глобално затопляне ще бъде съпътствано с повишаване на вълните от горещ въздух (поразили Западна и Централна Европа през лятото на 2003 г.) в комбинация с повишена влажност и градско замърсяване. Най-вероятно през горещите месеци ще се увеличат топлинните удари и белодробните проблеми. Най-уязвими ще бъдат възрастните, хронично болните хора и тези без достъп до съвременни климатични инсталации.
Простудните заболявания ще намалеят за сметка на заболявания, характерни за летния сезон.