“Невъзможно е да се прогнозира и говори за бъдещето на ядрената енергетика без наличието на ясни политики и стратегии за развитие на отрасъла. През 60-те и 70-те години на миналия 20. век, когато са положени основите на отрасъла, налице са били ясната политическа воля и стратегия за развитие - заяви Иван Николов Иванов, управител на АЕЦ “Козлодуй” през 1997 год. - Преди първата копка на АЕЦ “Козлодуй” са проучени около 40 площадки за ядрени енергийни съоръжения. Освен за производство на електрическа енергия, са разработвани и проекти на ядрени инсталации за битово топлоснабдяване - в района на София са обследвани 4 площадки. Ако вятърът на промените беше закъснял 3-4 години, може би АЕЦ “Белене” щеше да бъде факт, а “Топлофикация - София” щеше да има своя ядрен топлоизточник.

Настъпилите политически промени в страната отприщиха тотално нихилистично отношение към отрасъла. Ядрената енергетика беше използвана в най-грубия смисъл на думата от всички политически сили, сменящи се във властта. Блоковете 1-4 с ВВЕР 440, независимо от техническото им състояние, бяха разменени на практика за нищо от новите демократи.

За съжаление, от 90-те години на миналия век до сега нещата малко са се променили. В момента на национално ниво все още не съществува общоприета стратегия за развитие на българската ядрената енергетика, основана на икономически, технически и социални разчети и аргументи. Такава стратегия не може да бъде самостоятелно творение, а само като част на ясно формулирана национална енергийна политика, каквато също не съществува.”

Какво да се прави в близките 3-5 години - запита г-н Иванов. - На първо място, крайно време е да се започне сериозна работа за формиране на национална енергийна стратегия, и като част от нея - стратегия за развитие на ядрената енергетика. За тази цел трябва да се привлекат хора от бранша, компетентни и отговорни. Чиновниците в министерствата надали са годни за такава работа. Основата на стратегията за развитие на ядрената енергетика, щем или не щем, е продължаване строителството на АЕЦ “Белене”.

Защото другите шансове са проиграни и възможните преди години сценарии вече не са актуални. Като част от тези сценарии, възможно беше политическото решение за запазване в експлоатация поне на блокове 3-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Подписката за общонационален референдум по въпроса изчезна в Народното събрание.

Като част от тези сценарии до преди години едно възможно решение беше построяването на 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй” с оборудването, доставено за замразената АЕЦ “Белене”, с всички предимства на една съществуваща площадка и работеща инфраструктура. Оборудването беше продадено, а проектът, като възможност, все още се върти в пространството.

Проектът АЕЦ “Белене” беше изваден от забрава без каквато и да е подготовка, като предизборен ход от министъра на НДСВ Милко Ковачев. Сега той трябва да бъде продължен, но след пълна ревизия на икономическата му част. Ако държавата няма пари за такава инвестиция, при доказана икономическа целесъобразност е възможен друг подход. Тук предлагам ръководните органи на “Булатом” да обмислят и предложат на правителството един възможен вариант, в който държавата ще има само контролни функции.

Ако се основе публично инвестиционно дружество, в което държавата участва с направените досега инвестиции, и се емитират ценни книжа, достъпни за закупуване от физически и юридически лица от страните членки на ЕС, лесно може да се види, че необходимите средства могат да бъдат набрани. За 8 години, колкото предполагам, че ще бъде времето на строителството, само от български частни инвеститори могат да се наберат около 3 млрд. евро. При добра кампания ще желаят участие и хора, и фирми от ЕС, и сумата ще нарасне. Т.е. възможно е изграждането на АЕЦ “Белене” и без по-нататъшен финансов ангажимент на държавата и без намирането на стратегически инвеститор.

Подходи ли се систематично и се сложи здрава основа, на следващите след нас ще оставим нещо, от което да не се срамуват, както ние се срамуваме от затварянето на блокове 1-4 в Козлодуй.