Риск инжинеринг Ротек - Индустриална автоматизация АтомСтройЭкспорт - Лидерство и отговорност електроЕнергопроект - №1 в проектирането на подстанции Enemona Kanisko ENPRO - Consult Ltd. Минпроект energetika

Компании

Видео

Държавни институции

06 Септември

ЕБВР, ЕИБ и МФК започват оценяването на газопровода „Набуко”

05 Септември

Министър-председателят Бойко Борисов откри нова пречиствателна станция край Сопот

03 Септември

Премиерът Бойко Борисов и министър Росен Плевнелиев правят символичната първа копка на последния участък от АМ “Тракия”

02 Септември

БЛИЗО 160 МЛН. ЛЕВА СА РАЗПЛАТЕНИ НА БИЗНЕСА ПРЕЗ ББР

01 Септември

Кирил Мазнев оглави българския център на промишлеността в Москва

01 Септември

МИЕТ: Търсим приемлив вариант за удължаване живота на ТЕЦ-ове докато изпълнят екологичните изисквания

30 Август

Министър Плевнелиев и министър Джафери ще подпишат меморандум за разбирателство за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество България - Македония

30 Август

БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА С ПОЛОЖИТЕЛНА ПЕРСПЕКТИВА НА СУВЕРЕНЕН КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ В КЛАСАЦИЯ НА СТРАНИ ОТ ЕВРОПА И СРЕДНА АЗИЯ

27 Август

Георгиос Папандреу: България винаги ще се ползва с пълната ни подкрепа за влизане в Шенгенското пространство

26 Август

По Оперативна програма „Околна среда” са извършени плащания към общини в размер на 24 млн. лв.

23 Август

Набуко: Промени по концепцията за захранващата линия

20 Август

Междуведомствена работна група ще обсъди промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

19 Август

Увеличават с 30 млн. куб. м обема вода от язовир "Въча" за производство на електроенергия

19 Август

Безвъзмездна финансова помощ за пречиствателни станции

17 Август

Фонд „Енергийна ефективност” (ФЕЕ) кредитира с близо 24 млн лв инвестиции в енергийна ефективност за 5-те години от учредяването си

Компании

27 Август

215 кадри на Овергаз се обучават по европейска програма

25 Август

Овергаз Запад - с 1700 битови потребители в Монтана

20 Август

Зареждането на гориво от ТВЕЛ за основния реактор на първи енергиен блок на АЕЦ „Темелин” завърши

20 Август

ТЕЦ ВАРНА работи с допълнителни блокове заради високата консумация на ток

18 Август

„ЕНЕЛ МАРИЦА ИЗТОК 3” ПОСРЕЩНА БЪЛГАРСКИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ В КОНКУРСА “WE ARE ENERGY” ЗА 2010 Г.

18 Август

Стажантите на Овергаз се обучават в Рила

17 Август

GE стартира открит иновационен конкурс за милиони евро

10 Август

ENEL GREEN POWER ЗАПОЧНА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ВЯТЪРЕН ПАРК С МОЩНОСТ 24 MW ВЪВ ФРАНЦИЯ

10 Август

„Овергаз Юг” с 1300 клиенти в Асеновград

09 Август

МИНЬОРИТЕ ОТ МАРИЦА-ИЗТОК ДОБИХА НАД 13 487 000 ТОНА ВЪГЛИЩА ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА

09 Август

„Машиностроителен завод” АД бе посетен от делегация от Южноафриканската република

09 Август

AES финансира проекти за 8,4 млн. лева в община Гълъбово

05 Август

Делегация от чешки одитори посети „Машиностроителен завод” АД

04 Август

Е.ОН България показва пътя на енергията

03 Август

Природният газ спести на атмосферата 254,9 хиляди тона вредни и парникови емисии през първите 6 месеца на 2010

Анализи и коментари

Видео

Начало Акценти

Енергетика

Проф. Атанас Тасев:

АЕЦ “Белене” ще бъде достатъчно добре експонирана на пазара

Вестник Енергия и екология: Снимка #

Проф. Атанас Тасев е български енергиен експерт, професор по кибернетика и информатика. Завършил е “Автоматика и телемеханика” в Киевския политехнически институт.

Бил е финансов анализатор в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти. Бил е член на междуведомствения консултативен съвет към Министерски съвет по проекта “Белене”, както и на “Групата за управление на проекта”.

- Проф. Тасев, какви задачи си поставяте и на кои основни въпроси отговаряте във Вашето изследване “Икономически аспекти на проекта “АЕЦ “Белене”?

- От 2000 год. искам и не мога да получа финансовия модел на проекта АЕЦ “Белене”. За него много се говори, но никой не го е виждал. В резултат съществуват множество въпроси, казуси, легенди и твърдения. Поставих си задача да ги изследвам с използване на методите на научно търсене, като се покажат принципи, пропорции и изводи. Те би трябвало да са инструмент в ръцете на политиците. Ние трябва да предлагаме на политиците най-добрите, от гледна точка на интересите на обществото, решения.

Реално досега българската енергетика се е развивала не благодарение на, а въпреки техните усилия, защото на политиците не е даден подходящия инструментариум. Надявам се този да помогне. Правителството в крайна сметка трябва да вземе своето решение за АЕЦ “Белене”.

Методологията, която прилагам в това изследване, са известни математически методи и инструменти - най-вече основополагащият принцип: “Знанието на принципите в теорията освобождава изследователя от необходимостта за запомняне на числата от практиката.” Застраховам се с това, защото в изследването има много числа. Възможно е някой да каже: не са тези числа. За мен са по-важни отношенията, които се пораждат на базата на тези числа.

Въпросите, които стоят пред нас, експертите и гражданите на страната, са много повече от отговорите. Откритите въпроси за проекта “Белене” са: Какво е устойчивото прогнозно ниво на цената на електроенергията от АЕЦ “Белене”; Кои са критичните стойности на параметрите на проекта, които могат да го компрометират; Какво е мястото на проекта “Белене” в ценовия микс; Какъв е очакваният пряк ефект за икономиката на страната при реализацията на проекта?

На тези въпроси не можем да отговорим, ако прескочим редица други въпроси, свързани с макроикономическата среда, в която се развива и предстои да се финализира проектът “Белене”.

Възможен ли е “нулев” по отношение на крайното енергийно потребление сценарий за развитието на енергетиката в следващите десет години - тезата, че през следващите 10 години ще имаме същото крайно енергийно потребление, както сега? Кои са реалните за нашата икономика показатели, които следва да се заложат в модела за прогнозното развитие на електропотреблението за периода до 2020 г.? Какви политики следва да се използват при структуриране на енергийния микс в раздела на най-чувствителната точка - на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)? Какво е влиянието на ВЕИ и търговията с емисии на въглероден диоксид върху ръста на ценовия микс в електроенергийния сектор? Това е, което в крайна сметка интересува всички нас. Може да се изненадате, но в крайна сметка излиза, че това, което ни чака в следващите 10 години, е не дали с 2 или с 5% да се повишава или да не се повишава цената на електроенергията, а че тя се повишава в пъти.

- Доколко реалистични са съществуващите основни показатели за енергийното ни бъдеще, които признават или отхвърлят необходимостта от нова ядрена мощност, като прогноза за БВП, крайното енергийно потребление, енергиен интензитет?

- Твърдя, че един от показателите, който е заложен в публикувания преди дни проект на Енергийна стратегия на Република България, а именно - намаляване на енергийния интензитет наполовина, е блокчето, което може да обърне строежа на цялата сграда. Ако това се случи, прогнозата за брутното крайно вътрешно енергийно потребление за следващите 10 години пада почти наполовина. Това означава, че не е необходимо разширение на мрежата, че вече сме постигнали показателите за 16% електроенергия от ВЕИ в крайното енергийно потребление, а тези заявени вече 15 000 МВт мощности на ВЕИ никога няма да се изградят.

И обратно, ако все пак ние изпълним поне нулевия сценарий за намаляване на енергийния интензитет (много мощен системен фактор), наполовина, това ще се случи при увеличаване на БВП 2,2 пъти за периода до 2020 г., което според макроикономистите е невъзможно.

Сега в медиите се вихрят твърдения, че имаме в пъти по-висок енергиен интензитет от държавите, членки на ЕС . На базата на данни от Евростат (институция, на която можем да гласуваме доверие), нашият енергиен интензитет е само с около 30% по-висок от средния за ЕС. За периода 1997-2007 г., на база данни от Евростат, нашият енергийен интензитет е намален с около 30%, основно от ликвидация на морално остарели енергийни и производствени мощности, и частично - с ефекта от намаляване дела на “сивия” сектор и ограничени мерки по модернизация на отраслите.

Направените от мен анализи показват, че е реалистично намаляване на този показател за следващите 10 години с 30% пункта, базирано основно на “интензивни” фактори, свързани с инвестиции в мерки за енергийна ефективност и остатъчно намаляване на дела на “сивия” сектор.

- Как изглеждат във Вашите изследвания основните параметри на финансовия модел на АЕЦ “Белене”? 8 или 10 млрд. евро ще е бюджетът на проекта?

- Бюджетът на проекта в никакъв случай не е тези 8 млрд. евро, които се споменават. Разходите по време на строителството са около 5,8 млрд. евро. Трябва да се поправи допусканата груба грешка - в бюджета на проекта да се включват разходите за лихвите по времето на строителството. В нито един голям инвестиционен проект това не се прави. Лихвите по време на строителството - около 1 млрд. евро, се капитализират, след което се добавят върху основния дълг. В момента, в който централата започне да работи, тя сама започва да го изплаща.

Съотношението собствен - привлечен капитал 30% - 70% ще бъде една добра оценка за проекта. Проектът може да позволи до 8% процента лихва, за да не бъде рисков.

Убеден съм, че годишната използваемост от 91%, както е за блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”, при АЕЦ “Белене” ще се повиши на 92-93%. С това нормата за възвръщаемост се подобрява с 8%. Следователно, ако се премине на горивни кампании по 18 месеца, икономическите показатели ще станат по-интересни.

Цената на електроенергията оказва важно влияние върху финансовите показатели на проекта. Ако цената е 4 евроцента за кВтч, времето за възвръщаемост е 24 години, ако е 5 - 12,5 години, а ако е 8 евроцента - само 3,5 години.

Съществува един важен въпрос: дали в EPС контракта се включва цената на първоначалното зареждане с гориво. Включването на горивото в ЕРС схемата подобрява финансовите параметри на проекта.

Проектът, по данните, с които разполагам, е достатъчно добре пазарно експониран. Предлага добри условия за инвеститорите. Той е изключително интересен и от гледна точка на икономиката на страната. Над 22 млрд. евро ще получи държавата за периода на експлоатацията на АЕЦ “Белене”, на годишна база, общо - 378 млн., а само от данъци 62,16 млн. евро годишно. Дивидентът на собственика е 531 млн. евро годишно и общо за периода на експлоатация - над 31 млрд. евро. Затова не е без значение какъв ще бъде делът на държавата в централата.

- Конкурентен ли е проектът за АЕЦ “АККУЮ” в Турция на проекта “Белене”? И по този въпрос се появиха какви ли не твърдения в медиите.

- Смутен съм от някои сравнения между двата проекта. Явно някой е предоставил доста подвеждаща информация.

Инвестиционните разходи в проекта на южната ни съседка са около 2,2 пъти по-високи за единица ядрена мощност. България успя за Белене да хване последния влак при ниските ценови нива, от гледна точка на инвестиционните разходи, успяхме да постигнем привлекателна цена на ЕPC контракта за реактори трето поколение. По-високите инвестиционни разходи правят цената електроенергията от АЕЦ “АККУЮ” неконкурентна. При цена на електроенергията от 50 евро МВтч от АЕЦ “Белене” цената на турската АЕЦ ще бъде повече от 89 евро МВтч, само поради факта, че базовото оборудване е на 2,2 пъти по-висока цена.

Убеден съм, че АЕЦ “Белене” е необходима на региона пазарно. Единствено България в региона има уникалната възможност да балансира товарите на ядрената централа с водната енергия на ВЕЦ и помпено-акумулиращи централи. Гърция няма тази възможност, Турция - също.

Ръстът на ценовия енергиен микс с отчитане влиянието на АЕЦ “Белене”, ТЕЦ, търговията с емисии СО2 и ВЕИ може да бъде 210% - при минимален вариант, и 244% - при максимален вариант.