.gif)
Компании
Видео
Държавни институции
ЕБВР, ЕИБ и МФК започват оценяването на газопровода „Набуко”
05 СептемвриМинистър-председателят Бойко Борисов откри нова пречиствателна станция край Сопот
03 СептемвриПремиерът Бойко Борисов и министър Росен Плевнелиев правят символичната първа копка на последния участък от АМ “Тракия”
02 СептемвриБЛИЗО 160 МЛН. ЛЕВА СА РАЗПЛАТЕНИ НА БИЗНЕСА ПРЕЗ ББР
01 СептемвриКирил Мазнев оглави българския център на промишлеността в Москва
01 СептемвриМИЕТ: Търсим приемлив вариант за удължаване живота на ТЕЦ-ове докато изпълнят екологичните изисквания
30 АвгустМинистър Плевнелиев и министър Джафери ще подпишат меморандум за разбирателство за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество България - Македония
30 АвгустБЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА С ПОЛОЖИТЕЛНА ПЕРСПЕКТИВА НА СУВЕРЕНЕН КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ В КЛАСАЦИЯ НА СТРАНИ ОТ ЕВРОПА И СРЕДНА АЗИЯ
27 АвгустГеоргиос Папандреу: България винаги ще се ползва с пълната ни подкрепа за влизане в Шенгенското пространство
26 АвгустПо Оперативна програма „Околна среда” са извършени плащания към общини в размер на 24 млн. лв.
23 АвгустНабуко: Промени по концепцията за захранващата линия
20 АвгустМеждуведомствена работна група ще обсъди промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие
19 АвгустУвеличават с 30 млн. куб. м обема вода от язовир "Въча" за производство на електроенергия
19 АвгустБезвъзмездна финансова помощ за пречиствателни станции
17 АвгустФонд „Енергийна ефективност” (ФЕЕ) кредитира с близо 24 млн лв инвестиции в енергийна ефективност за 5-те години от учредяването си
Компании
215 кадри на Овергаз се обучават по европейска програма
25 АвгустОвергаз Запад - с 1700 битови потребители в Монтана
20 АвгустЗареждането на гориво от ТВЕЛ за основния реактор на първи енергиен блок на АЕЦ „Темелин” завърши
20 АвгустТЕЦ ВАРНА работи с допълнителни блокове заради високата консумация на ток
18 Август„ЕНЕЛ МАРИЦА ИЗТОК 3” ПОСРЕЩНА БЪЛГАРСКИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ В КОНКУРСА “WE ARE ENERGY” ЗА 2010 Г.
18 АвгустСтажантите на Овергаз се обучават в Рила
17 АвгустGE стартира открит иновационен конкурс за милиони евро
10 АвгустENEL GREEN POWER ЗАПОЧНА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ВЯТЪРЕН ПАРК С МОЩНОСТ 24 MW ВЪВ ФРАНЦИЯ
10 Август„Овергаз Юг” с 1300 клиенти в Асеновград
09 АвгустМИНЬОРИТЕ ОТ МАРИЦА-ИЗТОК ДОБИХА НАД 13 487 000 ТОНА ВЪГЛИЩА ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА
09 Август„Машиностроителен завод” АД бе посетен от делегация от Южноафриканската република
09 АвгустAES финансира проекти за 8,4 млн. лева в община Гълъбово
05 АвгустДелегация от чешки одитори посети „Машиностроителен завод” АД
04 АвгустЕ.ОН България показва пътя на енергията
03 АвгустПриродният газ спести на атмосферата 254,9 хиляди тона вредни и парникови емисии през първите 6 месеца на 2010
Анализи и коментари
Доколко е "био" дизелът от водорасли?
14 ЮлиСамолет престоя повече от денонощие във въздуха само с енергия от слънцето
06 ЮлиНова прогноза вещае глобално затопляне с 4 градуса
10 ЮниЦена на природния газ за ІІІ-то трим. на 2010 г.
31 МартМагистратури в Англия за климатичните промени
31 МартЕксперти на ООН изследват емисиите от корабите
31 МартПотреблението на екоенергия достигна 10%, общият разход на ток намалява
19 МартИзточна Европа е застрашена от енергийна криза
Видео
Щрауси и жирафи вместо пингвини и тюлени може да обитават Антарктика
07 ДекемвриДелегати в СОР15 пътуват с влак
02 Декември“Zep’lin” – Платноходка в облаците от Renault
12 НоемвриНай-големите офшорни вятърни централи в света
06 ЮлиПоройни дъждове удариха Виетнам
29 ЮниВтора АЕЦ в Холандия
16 ЮниСъветският андронен колайдер
12 ЮниТюлените се адаптират към климатичните промени
Начало Акценти
Екология
Хидроенергийният потенциал на България и промените в климата
Темата “Хидроенергийният потенциал на България и промените в климата” беше представена в рамките на Втората международна конференция “Енергетика и климат. Новите приоритети” от инж. Стойно ВЕНКОВ от “ЕНЕРГОПРОЕКТ - Хидроенергетика”.
“ЕНЕРГОПРОЕКТ - Хидроенергетика” е част от “SWECO - Централна и Източна Европа” и единствен представител за българския пазар на една от най-големите консултантски инженерингови компании в Европа (SWECO има над 5500 служители и годишни продажби от приблизително 4,6 млрд. шведски крони). В средата на миналата година компанията стана мажоритарен собственик на “ЕНЕРГОПРОЕКТ - Хидроенергетика”, но не промени името на дружеството, отчитайки неговия авторитет. “ЕНЕРГОПРОЕКТ - Хидроенергетика” е създадено през 2001 год. от специалисти от проектантския екип на Направление “Хидроенергетика” в ЕНЕРГОПРОЕКТ. Екипът на дружеството е участвал в проучването, проектирането и контролирането на различни етапи от изпълнението на повече от 100 големи проекта в страни на четири континента. В момента “ЕНЕРГОПРОЕКТ - Хидроенергетика” работи по множество проекти, свързани с използването на възобновяема енергия.
Хидроенергийният потенциал на една страна дава представа за специфичния й енергиен ресурс, който се получава от съчетанието на наличните води с падовете, на които те могат да бъдат използвани.
От тази гледна точка, специфичните показатели за различните страни, и даже показателите на отделните райони, могат да се разгледат в много широка граница.
В енергийната практика изясняването на хидроенергийния потенциал (ХЕП) преминава през няколко етапа:
- изясняване на теоретичния потенциал на повърхностния отток;
- изясняване на теоретичния потенциал на речния отток;
- изясняване на практически използваемия речен отток.
Няколко природни дадености стоят в основата на определянето на ХЕП. На първо място стоят валежите. На второ - формиращият се от тях повърхностен отток, който, от своя страна, предопределя речния отток.
Върху размера на потенциала съществено отражение дава релефът и повърхностните особености на терена - надморска височина и концентрирани падове.
Макар и с по-малки вариации, ХЕП се смята за един променлив във времето показател, свързан преди всичко с глобалните климатични промени (затопляне, валежи, отток).
Във валежно отношение България е една от ощетените страни на континента. Най-облагодетелствани в това отношение са страните по атлантическото крайбрежие (Англия, Ирландия, Норвегия, Холандия), както и тези около Адриатика (Албания, Черна гора, Хърватска), валежите на които (от 1200 до 900 мм) чувствително надвишават нашия. Малко по-високи или сравними с нашите са валежите на вътрешноконтиненталните страни (Полша, Унгария, Румъния и Гърция, с около 600-750 мм).
Планинско-височинният характер на страната ни до известна степен компенсира засушливия й климат.
Интензивно усвояване на нашия хидроенергиен потенциал започва към средата на миналия век. Интересът към изясняване на общия ХЕП възниква малко по-късно, през 60-те години. Тогава стана необходимо да има един цялостен поглед върху възможностите на водните централи да покриват част от общия енергиен баланс на страната, както и възможността да бъдат степенувани по ефективност ВЕЦ помежду им. Тогава се наложи и да се аргументира и оптимизира участието на ВЕЦ в общите електрификационни планове на страната.
Изясняването на ХЕП на речния отток на България беше възложено и направено от ПИЕС “Енергопроект” през 1962 г. До това време почти за цялата територия на страната бяха изготвени технико-икономически доклади (ТИД) или идейни проекти за схеми на поречията. В тях с достатъчна точност бяха застъпени хидрологията, топографията, геологията, оборудването и остойностяването. Разработките бяха критично разглеждани и приемани на технически и експертни съвети на няколко нива и инстанции.
В изясняване на теоретичния ХЕП на повърхностния отток залегнаха и разработките на Централната лаборатория по енергетика към БАН.
Бяха обхванати общо 40 водосбора, формиращи основните наши поречия към Дунавския, Черноморския и Беломорския речни басейни. Отделно се разработи и потенциалът на принадлежащия ни български участък от р. Дунав. (Вж. Таблицата)
Набелязаните хидроенергийни схеми и изградените по тях комплекси съчетаваха в себе си количествените показатели на българския ХЕП и цяла редица други особености на нашата страна и природа:
- Поради характерния за страната общ засушлив климат всички водостопански мероприятия следва да имат предвид комплексното използване на водите. С най-голяма сила това се отнася за хидроенергетиката, стояща най- високо в ситуационно отношение на експлоатационната верига;
- Основните наши водни ресурси са разположени ексцентрично. От югозападната част на страната, където се намират нашите най-високи планини - Рила, Пирин и Родопа, формират водите си и нашите най-пълноводни реки - Струма, Искър, Марица, Места и Арда. Този район заема 31% от територията на страната, осигурява 53% от националния ни воден ресурс. В този район е съсредоточен и над 90% от нашия хидроенергиен потенциал;
- Неравномерността във формирането на водите е още по-голяма във височинно отношение. В този високопланински край хидромодулите достигат над 30-35 l/s/km2, докато средно за страната са 5,7 l/s/km2, а в низините не надминават 2-3 l/s/km2;
-В нашите планини въобще липсва ледниково захранване на реките, което подчертава летните засушавания - 60-70% от водите се оттичат по време на пролетните пълноводия. Извънредно голяма е и вариацията в обема на водите, формирани в годините с различна обезпеченост;
- Към тези ексцентрични особености на оттока следва да се прибавят и не по-малкото особености на водоползвателя и консуматорите - специалната роля на водните централи в покритието на товаровите диаграми, овладяването на специфични аварии в енергийната система, като въртящ резерв, по регулиране на честотата и поддържане стабилност на системата.
Специални изисквания поставят и обвързаните с хидроенергетиката приоритетни, високо обезпечени консуматори, като: битовото и промишленото водоснабдяване, както и напояването, при което максимумите в консумацията съвпадат с минимумите в естествения режим на реките. Като цяло, инвестираните от хидроенергетиката значителни средства за усвояване на ХЕП осигуриха безвъзмездно в значителна степен развитието на всички други отрасли консуматори на вода.
Тези особености на потенциала дадоха отражение както в темповете на негово усвояване, така и върху насочване към определени обекти (източници) съобразно района, времето, обезпечеността и стопанската значимост на потребителя - най-често с комплексен характер.
В рамките на използваемия ХЕП се реализираха сложни високопланински схеми със събирателни канали на няколко етажа и мощни стъпала от ВЕЦ на многогодишно изравнени води. Водите на стотици малки планински реки бяха окрупнени в мощни енергийни потоци (каскадите “Батак”, “Сестримо”, “Петрохан”, “Санданска Бистрица”). Пълноводните реки (Арда, Искър) бяха обхванати в каскади и крупни водохранилища с подязовирни ВЕЦ.
Там, където това се налагаше, се изградиха комбинирани схеми от събирателни деривации в горната част и каскада от водохранилища в средната и долната им част (каскада “Въча”).
В големи хидроенергийни системи за окрупняване на водите се изградиха 417 водохващания и над 400 km деривации. Изградените тунели от хидроенергетиката надхвърлят по дължина неколкократно всички железопътни и шосейни тунели у нас. В 12 от изградените големи язовири в хидроенергетиката, с 2,59 милиарда полезен обем се презарегулират 4,4 млрд. m3 от оттока. Над 70% от мощностите, изградени във ВЕЦ, са под многогодишни изравнители, а 18% имат сезонно изравняване на водите.
Хидроенергийните комплекси връщат към дефицитните райони 380 млн. m3 от трансграничните реки.
Независимо от сегашното състояние на нещата, в хидроенергийните комплекси по проект се предвижда да се осигуряват 1700 млн. m3 вода за напояване и над 850 млн. m3 за промишлено и битово водоснабдяване.
Основната задача на ВЕЦ, разбира се, винаги е била да участват в оптималното съчетаване на генериращите мощности на електроенергийната система, като покриват върховата и част от подвърховата зона на товара. Главна роля в това отношение се пада на централите в големите наши каскади.
С изграждането на последните големи каскади “Сестримо” и “Въча” през средата на 70-те години може да се каже, че приключи ускореното изграждане на нашия ХЕП. С изградените до тогава 90 традиционни ВЕЦ с проектно производство от 4,6 GWh се смяташе, че са усвоени около 33% от използвания ХЕП.
Данните за хидроенергийния потенциал на България са третирани периодично от специалисти на “Енергопроект”, без да претърпяват промени в: Генералните електрификационни планове на България - МЕ - по петилетки; Общите водостопански планове на България - Национален съвет по водите - периодично; “Комплексно използване на водния ресурс” - КНИПИТУГА 1986 г.; “Стратегия за развитието на водното стопанство на България”, ВИАС 1998 г.; “Генерална схема на поречията в България” - ИВП. БАН - 2000 г.
При обвързването на българската хидроенергетика в следващите години с рамките, поставени в приетия ХЕП от 1962 г., следва да се имат предвид някои настъпили изменения.
На първо място трябва да се поставят тенденции за промени в климатичните фактори, водещи до чувствително намаляване на валежите и повърхностния отток. Размерът и характерът на самото намаляване продължава да бъде един дискусионен въпрос, но условно може да се приеме едно засушаване от около 10%. Направените анализи за причините, довели до отклоняване на действителното ел. производство от ВЕЦ спрямо проектното, водят до такива изводи.
На второ място стоят настъпилите социално-икономически промени в нашето общество: преминаване от планово към пазарно развитие на икономиката, собствеността върху средствата за производство, земите, правото на водоползване и т.н.
В последните години в хидроенергийната практика се появи един “феномен”, наречен “малки ВЕЦ” - подход, насочен към оползотворяването на т.нар. “микро хидроенергиен потенциал”. В световната практика - за страните, усвоили по-голямата част от водните си ресурси, това значеше доизграждане на малкото останало извън обхвата на регламентираните им водостопански схеми.
При нашите условия нещата се развиха в по-друга светлина. За МВЕЦ са присъщи малките инвестиции, занижените изисквания към характера на съоръженията и оборудването, оформянето, експлоатацията, даже към квалификацията на експлоатационния персонал. Те са по-гъвкави във вписването им в изискванията за опазване на околната среда. Енергийната система е в състояние да приеме произведената от тях енергия на течащи, нерегулирани води.
Със стихийното появяване на голям брой вече изградени МВЕЦ и още по-голям брой издадени разрешителни за строителство на МВЕЦ, се стигна до оползотворяване на необхванати от набелязани по поречията схеми, за които, макар и по друго време, беше търсена някаква регионална и национална целесъобразност, и до необходимост за всяко бъдещо по-добре обмислено и аргументирано строителство - да се съобразява с новата действителност.
Експонирана върху цялата територия на страната, тази днешна действителност показва, че да се говори за използваем ХЕП, ползвайки данните от 1962 г., вече не е резонно.
Отразяването на настъпилите чувствителни промени в данните, характеризиращи българския хидроенергиен потенциал, вече е необходимо. Без да се смята, че това е най-належащата задача на днешния и утрешния ден, правилно е да се подходи поне към набиране и обобщаване на наличните данни.
Може да се счита, че в Теоретичния ХЕП измененията ще бъдат по-малко. Те ще се дължат преди всичко на промените в повърхностния (речен) отток, в изясняването на който също има достатъчно проблеми.
Върху изясняването на “използваемия” ХЕП на речния отток отражение дават повече фактори:
- Наред с дискутиращия подход към климатичните изменения, отразяващи се върху водните ресурси, следва да се имат предвид и все още дискусионните проблеми, възникнали при изясняване, приемане и прилагане на екологическата програма “Натура 2000”.
- Следва да се създаде по-голяма яснота в бъдещото използване на неусвоения все още ХЕП:
* да се приведат в известност изградените и предвидените за изграждане МВЕЦ;
* да се изяснят, макар и по окрупнени показатели, нови генерални схеми за използване на водите по поречия, в съчетание с екологичните изисквания, консумативните нужди на районите (за бита, промишлеността, напояването), налични и нови МВЕЦ и др.;
* да се оформят - по поречия - тенденциите и възможностите за максимално съхраняване и оползотворяване за по-далечно бъдеще на сладководните ресурси на страната, държащи сметка за по-големи териториални обвързвания;
* да се съобрази с горните изисквания използването на хидроенергийния потенциал.
Приносът на българската хидроенергетика в създаване на национален стратегически сладководен ресурс в рамките на усвоения ХЕП
Усвояването на ХЕП на страната е в основата на поставените изисквания в глобален мащаб, за използване в бъдеще преди всичко на възобновяеми енергийни източници. Наред с това, нашето хидроенергийно строителство има основна заслуга в оформянето и реализацията на националната стратегия за съхранение на сладководния ресурс на България.
В създадените от българската хидроенергетика през последните десетилетия редица съвременни водостопански комплекси с крупни водохранилища са налице и най-големите възможности за осигуряване на стратегически резерв от чисти високопланински води с питейни качества. Това са язовирите: “Искър”, “Белмекен”, “Доспат”, “Въча”, “Копринка”, и системите: “Петрохан”, “Санданска Бистрица”, “Пиринска Бистрица” и др.
Общите регулирани полезни обеми на тези комплекси с питейна вода надвишава 1880 млн. m3. Водният ресурс, който те осигуряват в средна година, надхвърля 2100 млн. m3. В много суха година с обезпеченост 95% от тях може да се разчита на повече от 1700 млн. m3.
Питейният еквивалент на този стратегически воден ресурс, с гарантирани от енергийната експлоатация количество и питейни качества, надхвърля 700 литра на жител на ден, пресметнат за цялото население на страната. Той следва да бъде съхранен като най-голямото национално богатство както сега, така и за близкото и много по-далечно бъдеще.
